Да чуеш нещо не значи да го разбереш

На сбирките има неща, които се повтарят доста често.

"Само за днес."

"Първо най-важното."

"Живей и остави другите да живеят."

Молитвата за смирение.

Разни неща от програмата.

В началото ги чувах, разбирах какво означават като думи и толкова.

Някои ми харесваха.

За други си мислех: да, добре, ясно.

А имаше и такива, които изобщо не разбирах защо се повтарят толкова.

После минава време.

Случва ти се нещо.

Ядосваш се на някого. Опитваш се да промениш ситуация, която очевидно не зависи от теб. Въртиш някакъв проблем в главата си и колкото повече го мислиш, толкова повече се ядосваш.

И изведнъж се сещаш за нещо, което си чул преди месеци.

И си казваш:

"Ааа. Значи това са имали предвид."

На мен това ми се е случвало много пъти.

Може някой да ми обясни нещо съвсем добре.

Може спонсорът ми да ми го каже.

Може да го чуя на десет сбирки.

Но явно има неща, които трябва и малко да поживея, преди наистина да ги разбера.

Молитвата за смирение е добър пример.

Първоначално за мен това бяха хубави думи.

Да приема нещата, които не мога да променя. Да имам смелост да променя тези, които мога. И мъдрост да различавам едните от другите.

Звучи съвсем логично.

Само че едно е да го кажеш.

Съвсем друго е да си ядосан за нещо, да искаш на всяка цена то да стане по твоя начин и в един момент да се сетиш да се запиташ:

"Добре. Това изобщо зависи ли от мен?"

Понякога отговорът е "да".

Тогава трябва да направя нещо.

Но понякога отговорът е "не".

И точно тази част май ми е по-трудна.

Същото е и с "един ден наведнъж".

Лесно е да го приемеш като лозунг.

Но после започваш да виждаш колко често сам си създаваш проблеми с неща, които още дори не са се случили.

Какво ще стане след месец.

Ами ако стане еди-какво си.

Ами ако не успея.

Ами ако...

И в един момент си казваш:

Добре де. А днес какво трябва да направя?

Тогава тези прости думи започват да изглеждат малко по-различно.

Мисля, че точно това е една от причините да продължавам да ходя на сбирки и да работя по програмата.

Не защото всеки път научавам нещо ново.

Понякога точно обратното.

Чувам нещо, което съм чувал сто пъти.

Само че този път съм на друго място в живота си и го чувам по различен начин.

И не мисля, че това някога приключва.

Сигурно и днес има неща от програмата, за които си мисля, че ги разбирам прекрасно.

А след година може да си кажа:

"Ааа. Явно не съм ги разбирал чак толкова."