Не всичко в програмата ми хареса веднага

Когато започнах да ходя на сбирки, не приех всичко от първия ден.

Имаше неща, които ми харесаха веднага.

Имаше и такива, които не разбирах.

А за някои си мислех:

"Това пък какво общо има с пиенето?"

Особено когато разговорът отиваше към неща като характер, отношения с хората, грешки, страхове, обиди, честност или поемане на отговорност.

Аз все пак бях дошъл заради алкохола.

Логично ми се струваше основният въпрос да бъде как човек да спре да пие.

Само че с времето започнах да виждам защо програмата не свършва дотам.

Защото махаш алкохола, но аз си оставам аз.

Със същия характер.

Със същите реакции.

Със същия начин, по който понякога се ядосвам.

Със същата способност да си мисля, че аз съм прав, а всички останали просто не разбират ситуацията.

Алкохолът може да го няма, но това не означава автоматично, че всичко останало в мен изведнъж е станало прекрасно.

Точно тук започнах да разбирам малко повече смисъла на програмата.

Не всичко стана наведнъж.

Някои неща приех сравнително лесно.

За други ми трябваше време.

И сигурно има такива, които още не разбирам напълно.

Но едно от хубавите неща е, че никой не ме е карал да приема всичко на доверие.

Можех да слушам.

Да питам.

Да говоря със спонсора си.

Да гледам какво правят хората, които са трезвени от години.

И най-вече да пробвам.

Това последното за мен се оказа доста важно.

Защото има неща, за които мога да споря половин ден дали работят.

А мога и просто да ги опитам и да видя какво ще стане.

Понякога резултатът ме изненадва.

Друг път нещо продължава да не е за мен.

И това също е нормално.

Не мисля, че трябва да изключа собствената си глава, за да работя по програмата.

По-скоро обратното.

За мен част от целия процес е да започна да гледам по-честно на себе си и да бъда готов поне да допусна, че понякога може и да не съм прав.

Това последното още го упражнявам.

И май ще го упражнявам доста време.

Днес има неща в програмата, които разбирам много по-добре, отколкото когато ги чух за първи път.

Не защото някой най-накрая ме е убедил.

А защото съм ги видял да работят.

В моя живот.

В живота на други хора.

И това за мен тежи много повече от всякакви обяснения.