Защо започнах да пиша

Честно казано, никога не съм си представял, че ще пиша текстове за възстановяване.

Не съм писател и не съм започнал всичко това с идеята един ден да разказвам на хората как трябва да живеят.

Просто нещата постепенно стигнаха дотук.

Преди доста време се обадих на телефона на една АА група. Човекът отсреща ми каза нещо, което и до днес помня:

"Преди единадесет години прекрачих прага на АА и оттогава не ми се пие."

Тогава това ми звучеше почти невероятно.

След това отидох и на първата си сбирка. Не бях особено въодушевен от идеята и имах съвсем различна представа какво ще заваря там.

Оказа се точно обратното.

Видях нормални хора, които се смееха, говореха за живота си и разказваха честно как е било при тях.

И някак ми стана приятно.

Продължих да ходя.

После разбрах и кой е човекът, с когото бях говорил по телефона. След време го помолих да ми стане спонсор и така започна и работата ми по програмата.

По онова време все още пиех.

Ходех на сбирки, слушах, започвах да разбирам разни неща, но още не бях спрял.

Така мина повече от година.

След това постъпих в център за лечение на зависимости, минах през детокс и спрях да пия. А след това просто продължих със сбирките и с програмата.

Покрай всичко това през годините съм чул много неща, които са ми останали в главата.

Някои от сбирките.

Други от спонсора ми.

Трети съм разбрал чак когато съм ги видял да работят в собствения ми живот.

И малко по малко започнах да ги събирам.

Не като някакви велики мъдрости.

Просто неща, които са помогнали на мен.

После започнах да правя приложението "АА Нов Живот". След него дойде сайтът, а покрай тях се появиха още и още идеи.

В един момент осъзнах, че за мен това вече не е просто технически проект.

Аз обичам да правя такива неща. Харесва ми да уча, да създавам и да виждам как една идея постепенно се превръща в нещо истинско.

Но тук имаше и още нещо.

Аз самият бях получил много от други хора.

От АА. От спонсора ми. От програмата. От хора, които просто са разказвали честно как е било при тях и какво им е помогнало.

И ми се искаше и аз да върна нещо.

Така се появиха и тези текстове.

Не ги пиша, защото мисля, че знам как трябва да се възстановява някой друг.

Мога да говоря само за себе си.

Как е било при мен.

Какво ми е помогнало.

Какво съм разбрал досега.

И сигурно след време ще има неща, за които ще мисля по различен начин.

Но ако някой прочете нещо тук и си каже "Ей, и при мен е така", или намери една идея, която да му е полезна, за мен това е напълно достатъчно.