Защо още ходя на сбирки, след като не ми се пие

След като спрях да пия, се случи нещо, което изобщо не очаквах.

Не ми се пиеше.

И естествено в един момент може да се появи въпросът:

Щом не ми се пие, защо продължавам да ходя на сбирки?

И аз съм си го задавал.

Ако АА беше само място, на което отиваш, когато ти се пие, сигурно отговорът щеше да е по-труден.

Само че аз не го усещам така.

Още на първите сбирки едно от нещата, които най-много ми направиха впечатление, бяха хората.

Слушаш някого да разказва нещо от живота си и изведнъж чуваш собствена мисъл, която никога не си казвал на глас.

Друг човек разказва нещо съвсем различно и пак намираш нещо за себе си.

А понякога просто се смееш.

Това също ме изненада в началото.

Не очаквах на място, пълно с хора с проблем с алкохола, да има толкова смях.

С времето започнах да разбирам, че за мен сбирките не са само за това как да не пия.

Алкохолът, разбира се, е причината да съм там.

Но разговорът много често е за всичко останало.

За отношенията с хората.

За яда.

За страховете.

За работата.

За това да признаеш, когато си сгрешил.

За нещата, които можеш да промениш, и за онези, които колкото и да ти се иска, не зависят от теб.

За обикновения живот.

И точно там програмата започна да има много повече смисъл за мен.

Да не пия е основата.

Но после трябва и да живея.

А аз имам още доста какво да уча в тази част.

Сбирките ми дават и нещо друго, което трудно мога да получа на друго място.

Мога да говоря с хора, на които не трябва да обяснявам всичко отначало.

Те знаят.

Не защото животът ни е еднакъв.

Не е.

А защото има неща, които просто се разпознават.

И понякога е достатъчно да чуя как някой друг се е справил с нещо.

Не е задължително да направя същото.

Може дори изобщо да не съм съгласен с него.

Но ме кара да погледна на нещата от друг ъгъл.

Имам и спонсор.

Работим по програмата, говорим и има моменти, в които неговият опит ми спестява доста въртене в собствената ми глава.

Понякога отговорът, който получавам, не е този, който ми се е искало да чуя.

Но май точно тези разговори най-често ми остават.

Затова продължавам да ходя.

Не защото всяка сбирка променя живота ми.

Не защото всеки път чувам нещо ново.

И не защото се страхувам, че ако пропусна една сбирка, веднага ще отида да пия.

Ходя, защото това продължава да ми дава нещо.

Понякога е нещо, което чувам.

Понякога е разговор преди или след сбирката.

Понякога е просто напомняне откъде съм тръгнал.

А понякога може би аз казвам нещо, което ще бъде полезно на човека отсреща.

Някога аз влязох там и слушах други хора.

Нормално ми се струва днес и аз да бъда един от хората, които са там.

Не ходя на сбирки само за да не пия.

Ходя и защото те са част от начина, по който искам да живея трезвен.